Появата на конфликт не е задължително нещо лошо. В контролирана ситуация тя може да спомогне за обмена на идеи и откриването на творчески решения на проблемите. Умелият лидер може да използва възникналия конфликт, за да насочи екипа към водене на ползотворни за всички преговори, вместо да остави положението да прерасне в караница. Имайки това предвид, по-долу ще разгледаме факторите, които могат да доведат до възникването на конфликти- както отрицателни, така и конструктивни.

Как различните типове личности могат да предизвикат конфликт?

Много компании в днешно време предпочитат да наемат персонал с разнообразна професионална подготовка и личностови особености, за да насърчат обмена на идеи. 

В практиката  за подхода към дадена ситуация професионалната подготовка играе по-малка роля от житейския опит. Възможно е в една фирма да има двама служители от същата демографска група, които заемат сходни позиции и имат еднакво образование. Единият произлиза от семейна среда, в която е насърчаван да обсъжда въпросите с роднините. Другият има авторитарни родители, които  са го възпитавали само чрез налагане на дисциплина и наказание за провинения, без да го хвалят за постиженията му. Поради това първият служител не се притеснява да изказва мнение и може да изслушва възгледи, които не съвпадат с неговите. Вторият служител има ниска самооценка и не се осмелява да дава предложения от страх да не бъдат отхвърлени. Поради авторитарната си нагласа той критикува чуждите идеи, за да демонстрира своята правота в опит да повдигне самочувствието си. Това го прави дразнещ за околните и дава предпоставки за възникване на търкания.

Всяка личност, независимо от това доколко се опитва да се налага, притежава особености, които могат да станат причина за конфликт. В двата края на спектъра това са:

Агресивните личности, обикновено тип А по широко използваната класификация на Розенман и Фридман, са амбициозни и винаги нетърпеливи. Те натягат със своята склонност да критикуват, да сочат с пръст  и да се изнервят бързо. Тези техни качества им помагат в краткосрочен план да постигнат целите по-бързо, но в дългосрочен ги правят неприятни за околните. В действителност тези хора са нападателни, защото се опитват да се докажат и да получават непрекъснато признание за постиженията си. Тяхната несигурност в себе си ги прави критично настроени към останалите, с които се сравняват.

Подчинените личности, със своя стремеж към избягване на конфликти, на пръв поглед не предизвикват проблеми. На практика обаче те могат да бъдат изтощителни за околните. Тяхното чувство за малоценност ги възпира от даване на идеи и предложения и изисква непрекъснато окуражаване отстрана на останалите. Най-големи проблем настъпват, когато трябва да работят заедно с някоя силно агресивна личност- непрекъснатата критика и неуважение направо ги срива психически.

Равнища на конфликтите на работното място

По същество конфликтът е не толкова относно цел или идея , колкото относно личностите.

На най-ниско ниво конфликтът може да е вътрешен за индивида. Положителното проявление на този вид конфликт е осмислянето на различните страни на проблем и достигане до нови идеи и решения. Отрицателното му проявление се наблюдава, когато личността е разкъсвана от противоречия- например ако от нея се очаква да направи нещо, което е в разрез с моралните й принципи.

На малко по-високо равнище стоят конфликтите между двама души. Този вид конфликт винаги пречи, понеже засяга както враждуващите, така и всички, на които се налага да работят с тях. Намесването на други лица и вземането на страни може да раздели екипа на привърженици на единия или другия от двамата.

Конфликтът в екипа може да се появи като резултат от предишното равнище. При такава ситуация той е сериозна пречка за работата. Продуктивният му вариант се наблюдава, когато групата е заета с творчество и несъгласието е част от процеса на обмен на идеи.

На най-високо равнище в рамките на дадена организация е конфликтът между отделни екипи. Някои фирми окуражават съревнованието между отделите с идеята всеки от тях да се старае повече. Това лесно може да излезе извън контрол и екипите да поставят конкуренцията преди крайния продукт на компанията.

Най-честите причини за конфликт

 Конфликтите между двама или повече души се най-често възникват поради някоя от следните причини:

Конфликт на целите може да се появи поради недоразумение в екипа. Възможно е някоя инструкция да не е била подадена или интерпретирана както трябва, задаващият да не е обяснил, или да не е дадена възможност на слушащите да зададат въпроси и да покажат, че са разбрали.

Конфликт на идеите също може да възникне поради различия в интерпретацията и липса на обратна връзка. Често това се дължи на нов член на екипа, който още не е свикнал на работа с групата.

Конфликт на нагласите се появява, когато има трудно преодолими  различия в отношенията на индивидите (от политически, културен, етнически и др. характер). Обикновено тези разбирания са отдавна вкоренени и на отделните личности е трудно да проумеят чуждата нагласа по въпроса.

Конфликт на поведението обикновено се появява между един член на екипа и всички останали. Става дума за ситуация, в която някой от групата се държи по неприемлив за околните начин.

Недоразуменията са особено честа причина за конфликт в компании с голям брой служители. За избягването им е важно да се подава еднаква информация на всички и да им се дава възможност за обратна връзка (виж също: Как да комуникираме, за да предотвратим конфликти на работното място).

Познаването на причините за поява на конфликти е първата стъпка към предприемането на мерки за справянето с тях. Ако можете да разпознаете признаците на настъпващ конфликт, ще предотвратите развитието му до неприятна ситуация и  дори ще можете да го насочите в конструктивна насока.

Автор: Яна Васева

Магистър по социална психология